Изкуството и неговото развитие са онова, което ни отличава най-вече от останалите същества на земята и показва, че у хората божествената искрица е по-голяма и по-силна отколкото във всичко останало що живее на земята.
Хората са единствените същества, чийто стремеж да останат по-дълго на земята не е изчерпан изцяло с ролята на възпроизводството. Ние, хората се стремим да оставим нещо да пребъде и от самите нас. За разлика от всички останали същества, ние строим за да си доставим морално удовлетворение, а не непосредствена наслада.
Тук идва и въпросът, какво се получава, че изкуството не е постоянна и константна величина и че то търпи периоди на бурен разцвет и ужасно забвение? Къде се губи божествената искра и стремеж да бъдеш по-добър и се оказваме по-близо до земното, отколкото до небесното?
Боя се, че този въпрос има божествен отговор и на нас никога няма да ни бъде позволено да го открием.
Пазете изкуството, защото чрез него докосваме най-доброто у нас и нещо повече докосваме бъдещето си.
